ОРЕЛЪТ НА ШАРП

Бърнард Корнуел се зае да създаде герой, който е достатъчно достоверен, за да премине през безброй приключения и самият Шарп, и неговият сержант ирландец Патрик Харпър са отлични творения. Според мен Шарп е много по-интересен от Флашман.

В началото на 1809 година Британската армия напредва в Испания. „Бандата“ на Шарп е само от трийсет и един души. Затова се сражават за който батальон се нуждае от подсилване на своята лекострелкова рота. Ричард Шарп е беден, гол като пушка, а мечтата му е да има пари  да плати следващото си повишение. Ако трябва да си извоюва добро име, той ще трябва да го стори чрез делата си, а на бойното поле няма по-възхитителна постъпка от това да плениш знамето на противника. „През последните шест години французите се бяха явявали на бойното поле с нови флагове. На мястото на старите знамена сега носеха позлатени Орли, повдигнати на прътове. Казваха, че всеки Орел лично се представя на полка от самия император и следователно щандартите бяха много повече от просто символ на полка, те бяха символ на цялата гордост на французите от техния нов ред. Да отнемеш Орел, означаваше да накараш Бонапарт лично да потръпне.“ На Шарп му предстои да води битка, да спечели Орел и да се пребори, разбира се, за момиче – красивата Жозефина. А дали е успял да защити своята кариера, новополученото звание „капитан“ и честта на единствено оцелелите Стрелци, звучи в тоста в негова чест на висшите офицери: „Господа, да пием за Орела на Шарп“.

 „Тогава, през 1979 г., срещнах американката Джуди. Стрелата на Купидон ме улучи с точността на куршум, изстрелян от пушката на Даниел Хагман. Джуди поради много причини не можеше да се премести от САЩ, затова аз реших да напусна телевизията, да изоставя Белфаст и да отида в Америка. Проблемът е, че правителството на САЩ с цялата си мъдрост ми отказа разрешително за работа, затова лекомислено обещах на Джуди, че ще печеля като писател… Ако Шарп не успееше с мен, или по-вероятно, ако аз не успеех с Шарп, ходът на истинската любов щеше да се натъкне на масивно препятствие. Малкото пари, с които разполагах, щяха бързо да се стопят, затова скоростта беше от значение и „Орелът на Шарп“ беше написан много бързо… Шарп трябваше да успее, за да спазя своето безотговорно обещание. Това се случи преди двайсет и една години и ние още сме женени, така че всъщност „Орелът на Шарп“ е шеметна любовна история.“

„Файненшъл Таймс“