Визитка Каталог Поредици Търсене Нови заглавия Автори
ЕЙ ТЕЗИ ТЕК. Несебърски разкази
15.01.2017
ЕЙ ТЕЗИ ТУК. Несебърски разкази
15.01.2017

Написаното от Васил Стефанов - Слона, не се чете, то се живее.И в "Ей тези тук" той е верен на омагьосващото си перо.

Сборникът с разкази е както за някогашния романтичен и безметежния Несебър, както и за младостта.

 

За Васил Стефанов късият разказ е за предпочитане - изчистен от многословие, концентриран, изпит на един дъх.

ЕЙ ТЕЗИ ТУК. Несебърски разкази
15.01.2017
ЕЙ ТЕЗИ ТУК. Несебърски разкази
15.01.2017
МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР НА КНИГАТА 13-18 декември 2016
11.11.2016

Наближва Международния Панаир на книгата в НДК. 

Традиционно ИК УНИСКОРП ще участва на 3 етаж срещу ескалатора Запад.

Ще зарадваме почитателите си с интересни и завладяващи книги!

Скоро ще научите за тях.

А вие се гответе за приятни срещи с нас!!!

50/50 УБИЕЦ - вледеняващо лятно четиво
22.06.2015

Трилър за любов, смърт и избора между тях.

Опитен детектив – легенда в полицията, болезнено изобретателен престъпник, известен като 50/50 килър, и млад следовател са основните действащи лица, забъркали се в смъртоносния трилър. Предпочитаните жертви са млади двойки. Кой ще оцелее избира убиецът, който подлага на изпитание любовта им. Изненади, обрати, размисли, заблуди и жизненоважни решения дебнат читателя от всеки ред.

КОГО ЩЕ ИЗБЕРЕШ?

Стив Мосби е роден през 1976 г. в Хорсфорт, Англия. Завършил е философия. Живее и работи в Лийдс. От малък проявява интерес към писането, а по-късно се увлича от научната фантастика, трилъра и ужасите в литературата. Издал е осем романа, преведени на много езици. В момента работи над деветия си тилър. 

Първият роман на ВИРДЖИНИЯ УЛФ за първи път на български език
24.09.2013

ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ - първият роман на ВИРДЖИНИЯ УЛФ

излиза за първи път на български език

в превод на Иглика Василева

в Библиотека КЛАСИКА на УНИСКОРП.

Произведението има дълга история. Писателката започва работа по този литературен проект през 1910 година и го завършва през 1912 г., но произведението е публикувано чак на 26 март 1915 г. Авторката е изключително прецизна и многократно преработна творбата си. Читателите, които вече познават по-късните романи на Улф, веднага ще забележат при четенето на "Далечно плаване" "семената на всичко, което ще разцъфти" в следващите й книги.

ПОСЕТЕТЕ ни на Пролетния базар на книгата в НДК от 28 май до 2 юни - щанд 37
23.05.2013

Издателска къща УНИСКОРП се представя на Пролетния базар на книгата в НДК от 28 май до 2 юни с нови книги и специални предложения.

щанд № 37 на 3 етаж - вход свободен

ВНИМАНИЕ КНИГА!

ЗАПОВЯДАЙТЕ на представянето на новата книга на Светлана Дичева РОЯЛ В МАЗЕТО
15.05.2013

Издателство УНИСКОРП има удоволствието да Ви покани

 

на премиерата на

 

Роял в мазето

 

новата книга на известната журналистка и радиоводеща от БНР СВЕТЛАНА ДИЧЕВА.

 

Събитието ще се състои на

22 май от 18 часа в книжарница "Сиела"

в подлеза на Ректората.

 

С поздрав,

екипът на УНИСКОРП

За мистичната премиера на книгата "Предсказанията на Нострадамус"
05.12.2011

Скъпи приятели,

 

Имаме удоволствието да ви съобщим за мистичната премиера на книгата

 

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА НОСТРАДАМУС

 

от Марио Рийдинг

английски романист, изследовател на предсказанията на Нострадамус.

 

Ще видите интервю с автора.

Ще чуете размислите на радиоводещата Дарина Маринова, предизвикани от историята за изчезналите предсказания на Нострадамус.

Ще можете да споделите с преводача Иван Дионисиев своето мнение за пророчествата на Нострадамус.

 

Заповядайте да прекараме заедно един приятен следобед сред книги и раздумка за пророчества. Ще се радваме да Ви видим

на 10 декември (събота) от 16 часа в НДК – полуетаж Изток.

 

Екипът на УНИСКОРП

Първият роман на Вирджиния Улф за първи път на български език
18.11.1970

ИК УНИСКОРП

 

представя

 

първия роман на

 

Вирджиния Улф

 

ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ

 

за първи път преведен на български език

от Иглика Василева

 

Библиотека КЛАСИКА

размери: 12 x 20,5 см

мека корица, 416 стр.

ISBN 978-954-330-406-6
Цена: 15,00 лв.

 

Книгата е от Библиотека КЛАСИКА излиза на 18 ноември 2014 г.

  

Изданието се посвещава на 100-годишнината

от първото публикуване на романа.

 

 Най-накрая имаме книга с въздействената сила на „Брулени хълмове“, същите неподправени страсти, но пътищата към сърцата

са вече други, модерни.

Е. М. Форстър

 

 В първия си роман, написан с преклонение към английската литература, Вирджиния Улф изцяло е съсредоточена в темата и сюжета. По-късните й експериментални произведения с тяхната поетическа виртуозност тепърва предстоят. „Далечно плаване“ излиза през април 1915 г. и проследява група англичани, които плават на борда на презокеанския кораб „Ефросина“  към Южна Америка. Сред тях е и Рейчъл Винрейс – невинно момиче, потопено изцяло във въображаемия свят на книгите и музиката, но съвсем незапознато с реалния свят на любовта, брака и секса. Скоро свободният й дух е впримчен от страстта й към Терънс Хюет, когото среща в малкия пристанищен град Санта Марина. Голямата им любов ги подтиква към годеж, след който се намесват други сили на съдбата.

„Далечно плаване“ е плод на големи литературни и интелектуални натрупвания у младата Вирджиния Улф, но и на две епохи, викторианската и модерната, които се сблъскват в нейното творчество. Идеята за него е породена от пътуването по море на брат й Ейдриън и сестра й Ванеса до Португалия през 1905 г. Книгата съдържа семената на всичко, което по-късно ще разцъфти в творчеството на писателката: иновативната сила на разказа, съсредоточаването върху женското съзнание, любовта, сексуалността, смъртта... За известно време в плаването се включва и семейство Далауей, бъдещи нейни герои. Романът е интересен не само като отправна точка за по-късните творби на Улф, но и като своеобразен автобиографичен паралел. Мистичното плаване на 24-годишната Рейчъл Винрейс е истинска житейска трансформация пред погледа на читателя. Нейният преход към женствеността и символичното пътешествие към себе си са на фона на безкрайното пространство между страни и хора, религии и политика, където всички могат да бъдат наблюдавани и където се обсъждат нови животи, различни гледни точки и позиции. Вътрешната същност на героите създава драма, подплатена от човешкия опит в поредица емоционални и сетивни преживявания.

 

 Има нещо традиционно и същевременно модерно в духа на тази книга – чувството й за хумор, усещането за иронията на нещата, остротата на чувствата и оригиналния сюжет.

Обзървър

  

Човек не иска да бъде нещата, човек иска да прозре нещата.

Вирджиния

УЛФ

  

Вирджиния Улф е родена на 25 януари 1882 г. в Лондон. Дъщеря е на известния литературен критик, есеист, биограф и ерудит Стивън Лезли. Съпруга е на Ленард Улф, с когото основават издателството „Хогарт прес” със собствена печатница. Огромно въздействие върху Улф оказва принадлежността й към кръга Блумсбъри – сдружение на интелектуалци, приятели и съмишленици, възпитаници на Кеймбридж.

Критиците са единодушни, че Вирджиния Улф е ключова фигура в литературата на ХХ в., защото, заедно с дръзки новатори като Джеймс Джойс, рязко променя руслото на романа. Според нея най-важното за писателя е не външното, материалното и бездуховното, а неизследваните дълбини на човешката психика.

  

* * *

 

Колкото и некомфортна да беше нощта с постоянното лю-

леене и миризмата на сол, а в един момент несъмнено беше

точно такава, тъй като на господин Пепър не му стигаха

завивките, закуската на следващата сутрин се оказа поч-

ти прелестна. Плаването беше започнало и беше започна-

ло щастливо с пухкави сини небеса и спокойно море. Усе-

щането за непроучени възможности и непроведени разго-

вори придаваше значение на момента, така че през идни-

те години цялото пътешествие, може би, щеше да бъде

свеждано до тази единствена сценка, в която неизвестно

как се долавяше и звукът на кораби, които цяла нощ наду-

ваха сирени по течението на реката.

Масата изглеждаше привлекателно, подредена с ябълки,

хляб и яйца. Хелън подаде маслото на Уилъби и докато го

правеше, изгледа го и си помисли: “Тя се омъжи за теб, и

предполагам, е била щастлива”.

Понесе се по следите на познати мисли, които я отве-

доха до всевъзможни нейни отколешни разсъждения, по-

родени от старото й недоумение защо Тереза се беше омъ-

жила за Уилъби.

“Разбира се, това бие на очи – разсъждаваше си мисле-

но, имайки предвид, как от пръв поглед си личи, че той е

едър и широкоплещест, има силен гръмовит глас, здрав

юмрук и непреклонна воля, – но...” И тук тя потъна в по-

дълбок анализ на личността му, който можеше да се обоб-

щи с думата “сантиментален”, а в нейните представи това

означаваше, че никога не е бил непринуден и честен в чув-

ствата си. Например той почти не говореше за починала-

та, но в същото време отбелязваше годишнините от

смъртта й с невероятна пищност. Тя го подозираше в нео-

писуеми жестокости по отношение на дъщеря му, както

винаги го беше подозирала и в малтретиране на майка й.

Естествено, впусна се да сравнява собствената си съдба с

тази на приятелката си, защото съпругата на Уилъби беше,

може би, единствената жена, която Хелън наричаше при-

ятелка, и това сравнение често представляваше главната

тема на разговора им. Ридли беше човек на науката, а

Уилъби – на бизнеса. Когато Уилъби пусна на вода първия

си кораб, Ридли вече беше издал третия си том върху Пин-

дар. Те построиха нова фабрика в същата година, когато

неговите коментари върху Аристотел – така ли беше? –

се появиха в издание на “Юнивърсити прес”. “А Рейчъл –

тя я погледна очевидно с намерението да приключи мис-

ления си спор, който беше твърде точно балансиран, като си каза,

че Рейчъл просто не можеше да се мери с нейните

деца. – Тя наистина прилича на шестгодишна” – беше всич-

ко, което установи, и тази преценка се отнасяше до глад-

ките бебешки черти на момичешкото й лице, без да

съдържа друг упрек, защото когато се случеше Рейчъл да

разсъждава на глас, да показва чувства, да се смее или

изобщо да се изявява по някакъв начин, вместо да стои

загледана в млякото, което излива, сякаш да установи как-

ва форма придобиват падащите капки, тя можеше да из-

глежда далеч по-интересна, макар и никога хубава. При-

личаше на майка си, както образът в спокоен вир през тих

летен ден е досущ като живото пламнало лице, надвесило

се над него.

Междувременно самата Хелън беше обект на наблюде-

ние, макар и не от страна на двете й жертви. Господин

Пепър я съзерцаваше и неговите впечатления, докато ре-

жеше препечените филийки на ивици и после внимателно

ги намазваше с масло, го отведоха назад към дълги пери-

оди от неговото детство. Един от проницателните му по-

гледи го увери, че снощи, когато установи, че Хелън е

красива жена, е бил съвсем прав. Любезно й подаде слад-

кото. Тя говореше глупости, но не по-различни от глупос-

тите, които хората обикновено казват по време на закус-

ка, тъй като черепномозъчното кръвообращение, както

знаеше по себе си, е склонно да създава неприятности в

този час на деня. Той продължи да й отвръща с “не” по

принцип, понеже никога не отстъпваше пред жена един-

ствено заради пола й. И сега, като сведе очи над чинията

си, той се отнесе в автобиографични спомени. Не се беше

оженил, защото – и това беше само по себе си достатъчна

причина – не беше срещнал жена, която да събуди уваже-

нието му. Принуден да прекарва най-впечатлителните го-

дини на детството си в железопътен кантон в Бомбай, той

беше виждал само цветнокожи жени или жени във военни

или служебни униформи, докато неговият идеал беше

жена, която да знае ако не персийски, то поне гръцки, да

бъде с безупречно бяло лице, както и способна да тълку-

ва дребните му недомлъвки, които подхвърля, докато се

съблича. По силата на обстоятелствата беше придобил навици,

от които изобщо не се срамуваше. Всеки ден от-

деляше определен брой минути, за да учи наизуст тексто-

ве; щом си купи билет, винаги изчиташе номера му; зани-

манията си през януари посвещаваше на Петроний, през

февруари – на Катул, през март – на етруските вази; но

както и да е, беше свършил много полезна работа в Индия

и в живота му нямаше нищо, за което да съжалява, с из-

ключение на основните пропуски, за които никой умен

мъж не съжалява, когато настоящето все още е негово.

Приключвайки с мислите си, той рязко вдигна глава и се

 

усмихна. Рейчъл улови погледа му.

На 16 септември от 19 часа на откритата сцена на пл. „Св. Неделя” СВЕТЛАНА ДИЧЕВА представя книгата си „Парти за разглезени самотници”
05.09.1970

ЗАПОВЯДАЙТЕ на 16 септември (вторник) от 19 часа

на среща с журналистката, радиоводещата и писателката

СВЕТЛАНА ДИЧЕВА

Тя ще представи новата си книга

ПАРТИ ЗА РАЗГЛЕЗЕНИ САМОТНИЦИ

Разкази за възрастни или поне за онези, които ги е грижа за бъдещето.

 Изведете своя любимец на разходка и се отбийте

на откритата сцена на пл. „Света Неделя”,

за да видите на живо Светлана Дичева и чуете откъси от забавните истории

 

за разглезени любимци. Авторката ще раздава автографи и ще отговаря на въпроси на читатели.

БЯЛОТО КОНЧЕ - любимата детска книга на Дж. К. Роулинг
15.02.1970

БЯЛОТО КОНЧЕ от Елизабет Гаудж

е вълшебна приказна история с приключения, много обич

 

и отдаденост на Доброто.

 

Мария Мериуедър е 13-годишно сираче, което заедно с гувернантката и любимото си куче, се премества при своя настойник в красивата долина Муунейкър в Западна Англия. Имението и околностите са забулени в мистерия. Навсякъде витае древната загадка за Лунната принцеса и тайнственото бяло конче. Мария се оказва въвлечена в историята за Лунната принцеса. Момичето твърдо решава да върне покоя и щастието в долината. А то обикновено постига каквото си е наумило.

 

Елизабет Гаудж е една от най-четените английски писателки както във Великобритания, така и в САЩ. Тя е автор на редица романи, разкази и детски книги. За „Бялото конче” – едно от най-популярните й произведения за деца, е удостоена с най-престижната награда за детска литература - медал „Карнеги”.

 

* * *

 Човечеството може грубо да се раздели на три типа хора –

едните намират утеха в литературата; другите намират утеха

в обожанието на собствената си личност; трети пък намират

утеха в храната. А госпожица Хелиотроп, Мария и Уигинс

бяха типични представители на друг специален тип.

Най-напред трябва да опишем Мария, защото тя е героинята

на нашата история. През тази година – 1842 – Мария беше на

тринайсет. Лицето ѝ не бе нито хубаво, нито грозно – слабо и

бледо, с лунички по носа, със странни, смущаващо проницател-

ни сребристосиви очи и права червеникава коса. Ала от дреб-

ната ѝ фигурка, с прав като ръжèн гръбнак, се излъчваше

голямо достойнство, а крачетата ѝ бяха невероятно малки

и тя много се гордееше с тях. Смяташе ги за най-красивото

нещо в себе си и затова проявяваше по-пламенен интерес

към ботушките си, отколкото към ръкавиците, роклите и

бонетата.

А ботушките, с които бе обута днес, бяха подбрани така,

че да повдигат и най-падналия дух, защото бяха направени

от най-меката сива лицева кожа, украсени с пришити към

горния ръб кристални мъниста и подплатени със снежнобяла

агнешка вълна. Кристалните мъниста не се виждаха, защото

сивата копринена рокля на Мария и топлото, също сиво, въл-

нено палто стигаха до глезените ѝ, но тя си знаеше, че са там,

и мисълта за тях ѝ вдъхваше морални сили, които никак не

бяха за подценяване.

Тя намираше опора в мисълта за тези мъниста, също както

намираше опора, макар и в по-малка степен, в мисълта за пур-

пурната лента, завързана около тънкото ѝ кръстче под палто-

то; за букетчето виолетки, пъхнато толкова дълбоко в гънките

на сивото ѝ кадифено боне, че почти не се виждаше; за сивите

копринени ръкавички с едно пръстче, които украсяваха мал-

ките ѝ ръце, скрити в голям бял маншон. Мария беше истин-

ска аристократка и за нея съвършенството на скритите неща

беше дори по-важно от съвършенството на видимите. Не че

не харесваше и открития показ. Напротив. Много обичаше да

парадира с външния си вид дори когато беше облечена в сиво

и пурпурно – цветовете на опечалените.

А беше облечена така, защото бе осиротяла напълно.

Майка ѝ бе починала още докато Мария беше бебе, а баща

ѝ – само преди два месеца. Той им остави обаче толкова

много дългове, че за да ги изплатят, се наложи да продадат

цялото му имущество, включително и красивата лондон-

ска къща с ветрилообразния прозорец на входната врата и

високите прозорци с изглед към градината на тихия пло-

щад Ландън Скуеър. Мария бе живяла в тази къща през

целия си кратък живот. Накрая, когато адвокатите спазиха

закона, от имуществото на баща ѝ остана само колкото да

стигне на дъщеря му, на госпожица Хелиотроп и Уигинс

да отпътуват с карета до Уест Кънтри – тази част от света

те все още не бяха виждали, но щяха да живеят там с вто-

рия братовчед на Мария. Сър Бенджамин Мериуедър бе

най-близкият ѝ жив роднина, когото също не познаваха,

но щяха да се приютят в господарската му къща в Мууней-

 

кър в село Силвъридю.