Проф. д. ф. н. Румяна Дамянова – Институт за литература, БАН

Днес честваме Деня на народните будители!

Едва ли има друг език, в който мисията на духовния водач да се назовава с метафората на събуждането. Същевременно, изразът „народни будители“ има двоен смисъл: първият – „произлизащи от народа“ и вторият – „будещи народа“. Това означава, че българското будителство – а това е възрожденската интелигенция, е тясно свързано с народа, то произлиза от народа. Будителите, духовните водачи – това са възрожденските учители, възрожденските книжари и издатели, първите учени, първите журналисти и първите творци на художествено слово, но и първите лекари, прависти, географи, откриватели.

Едва ли има друг народ, който да чества два празника на духовността: 24 май – Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий и 1 ноември – Деня на народните будители, който е и денят на духовния пазител на българите св. Йоан Рилски. И ако първият е огласен още през епохата на Българското възраждане – на 11 май 1851 г. в Пловдив се чества за първи път, то вторият – е учреден като национален ден на народните будители през 1922 г. И ако за първия –– българите са научавали от патетичните слова на Паисий Хилендарски или Софроний Врачански, на Неофит Рилски или Васил Априлов, на Петко Славейков или Любен Каравелов, Георги Раковски или Христо Ботев, които са чествали Деня на светите братя и са отбелязвали огромната духовна мощ на тяхното дело, то за втория празник – тези личности вече са били чествани като народни будители.

И това е една сакрална връзка в нашата културна история. Тези личности, а и много други, изграждат усещането ни за духовна общност.

Това е Българското възраждане – една светла и същевременно турбулентна епоха: време на разбиване на илюзии, но и време на съзиждане, време на „пиянство на един народ“, но и време на събуждане. На статиката на съня се противопоставя динамиката на събуждането. Събуждане от какво?– от заспалостта, от домораслостта, от апатията, „нелюбоучението“. Многобройни са примерите на патетични прокламации или гневни изблици, които българският XIX век ни е оставил: