В зората на XIV век България е разкъсвана между амбиции и предателства. Сред рухващите крепости и угасващите царски династии се издига мълчалив гений – Боянският майстор, последният потомък на славния род на Асеневци.
С четка вместо меч той защитава светлината на българската душа, оставяйки по стените на Боянската църква не просто образи, а завет – свидетелство за величието на един народ.
Романът преплита история и легенда, любов и саможертва, власт и изкуство – в епопея за човека, който превръща болката на своя народ в безсмъртна красота.
„Последният Асеновец“ е исторически трилър и дълбока човешка драма – роман за духа, изкуството и последната искра на българското величие преди мрака на робството.
ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА (1902 – 1977) е значима фигура в българската историческа белетристика. Завършва класическа филология и музика. Автор е на над трийсет книги. Най-грандиозна е поредицата от четири романа за управлението на династията на Асеневци по време на Втората българска държава. С богат език и дълбоко психологическо проникновение тя възражда българското минало чрез жив разказ за духа, честта и силата на българския род.
„Суета са човешките борби. Защото всички ги чака само прахът на забравата.“
– Фани Попова-Мутафова, Йоан Асен II
