Началото на XIII век е време на сътресения, на разпадащи се империи и възраждащи се народи. Сред вихрушката на Балканите се изправя един изгнаник – Йоан Асен II, син на Асеневия род, внук на царе, устремен към възмездие и възход. Той се завръща, за да възстанови блясъка на българската корона, да укрепи държавата и да я установи като политически и духовен център на Балканите.
От изгнанието до коронясването му като цар на българите, от битката при Клокотница до превръщането на Търново в духовна столица на православието – историческа достоверност, но и дълбоко човешки портрет на епоха, в която владетелят на Второто българско царство се издига до образец на мъдрост, справедливост и държавническо величие.
Чрез богат език, живи образи и прецизно историческо вглеждане романът припомня онази България, която владее земи „от море до море“, и царя, който я повежда към мир, благоденствие и международно признание.
ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА е родена на 16.X.1902 г. в Севлиево. Дъщеря е на ген. Добри Попов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. След 1944 г. изпада в немилост: осъдена е от т.нар народен съд на 7 г. затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. Дебютира с разказ през 1924 г., а първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело обаче е четирилогията „Асеновци“.
