Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея – страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема много значимо място в книгата, за автора то е своеобразно бягство от действителността, а най-хубавите й страници са посветени на Тасо и Данте, на Стендал и Гьоте, на Стриндберг, Ибсен и Киркегор. И всичко под сянката на гигантската фигура на италианския гений Микеланджело и на Рим – античния, ренесансовия, папския, съвременния, вечния.
Jomsviking 4.jpg)
