„Диригентката“ на Мария Питърс е завладяващата история на жена, отстояваща мечтата си. Книгата представлява романно изображение на част от живота на Антония Брико, починала през 1989 г.

Действието отвежда на музикалната сцена между двете световни войни и насочва вниманието към усилието на жените да превъзмогнат приоритета на мъжете в изкуството.

Годината е 1926-а. 24-годишната Антония Брико е все още дете, когато родителите ѝ емигрират в Съединените щати. Тя мечтае да стане диригент, но дори и най-близките ѝ не вземат насериозно амбициите ѝ. Въпреки неоспоримия ѝ талант, дори нейният учител по пиано я съветва да не кандидатства в консерваторията, а да се ориентира към друго по-сигурно и по-подходящо за жена поприще. Осъзнала, че няма какво да губи, тя се връща в родината си, където се опитва да убеди известния диригент Менгелберг да ѝ дава частни уроци. Той я изпраща в Берлин, където противно на очакванията, шансовете за една жена да стане диригент се оказват много по-големи. Брико става първата жена, която има честта да дирижира Берлинската филхармония.

Финалният акорд е концерт в Ню Йорк, с оркестър, съставен само от жени.

„Музиката е език. Понякога тя може да изрази много повече от думи. Радост и болка, вина и срам, страх и отвращение, надежда и безпомощност, злоба и учудване, щастие и отчаяние“.

Погледнати от Луната, всички изглеждаме еднакво големи.

Мултатули