Във втория том на богато и ярко илюстрираното издание Ернандо дел Ройо – войник от отряда на Кортес, продължава описанието на похода на завоевателите в непознатата джунгла и опасностите, които ги дебнат: водопадите на Уева, които едва не ги поглъщат; засадата в покрайнините на село Килпа; треската, която върлува по стръмните брегове на Рио Грихалва; запалените огньове, докато се опитват да прекосят град Лакустра д’Атамок… И амулета на Теекизлака, богът, който бди над съкровището – три корена, които дават на притежателя му сила, която не познава прегради: „Погледът му се изостри за далечината, препятствията по земята, лъчите на светлината с кристална яснота, оголена от всяко чувство… Без капка колебание, без капка двоумение…Същия ден погълнах втория корен от Октал. И светът се разпука като плод, стиснат юмрук. Видях, чух, почувствах… Жуженето на насекомите…Тежестта на небето над главите ни…Въздигнах се над океана…“. И тогава разбира, ченикому не е по силите да надвие легендите, които съграждат един народ.
Синът и бащата, Теекизлака и Октал, всъщност са едно чудовищно създание, вплетено във всяка фибра, всяка частица от заобикалящата ги джунгла и оказват кървава съпротива на всеки завоевател, защото природата е тази, която дава и взима. Преди да тръгне към лагера на бранителите на Испания, Ройо поглъща последния от корените на Октал. И се превръща в чудовище, съдбата му вече е друга. „Защото само едно чудовище може да победи друго.“
Да изчакаме предстоящите събития!
