Годината е 1197-ма. Малкият Йоаница – така го наричали, става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Дали му прякора Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ѝ всички български земи.
И те живееха благодарение на милостта на ръката ми като васали на България.
Цар Иван Асен II, църквата „Св. 40 мъченици“
Документирано е зараждането на българските имперски амбиции, осъзнаването, че след разпада на Византийската империя България остава най-могъщата православна държава в политическо и военно отношение, а и в духовно-културен аспект. От папата Калоян получава скиптър и жезъл - символи, с които е признат за български владетел. Остава му да изпълни втората задача - да обедини всички български земи в една граница. В навечерието на победата обаче той умира от предателска ръка. Битки – победа, жени – предателство, далновидност – слава! Великолепно написаното повествование категорично отстоява, че чрез малките детайли и каскадата от напрегнати обрати историята умее да диктува драматичния пулс у читателя, независимо от неговата възраст, житейски опит и предварителни нагласи.
