„Ужасяващ трилър и супер раздвижено писане!“
parismatch.com
„Притежава абсолютно точното количество съспенс и нотка перверзност. Наистина чудесна крими новела, която ще ви накара да треперите по истински френски маниер!“ Marie France
ЛОРАН БОТИ е роден през 1969 г. във Франция. Детството си прекарва в родината и Мароко, където живее неговият дядо – художник. Малкият Лоран обича да чете произведения, които го държат в постоянно напрежение. По-късно учи право и журналистика. Работи за различни вестници и е съавтор на няколко книги. Първият му роман веднага попада в колекцията бестселъри на френското издателство „Робер Лафон”. В следващите си книги Боти не се разделя с готик атмосферата, но трилърите му стават далеч по-модерни. Познавачите на жанра го наричат „френския Стивън Кинг”.
Шарли спря. Срещна погледа ѝ. Клео беше навела леко глава като куче пред загадка. Шарли видя с ужас как тя се приближава към детето, наострила нокти, за да го сграбчи, като продължаваше да я държи на мушка с малкия си пистолет.
Вдовицата замръзна в устрема си: Давид идваше срещу нея. Зад него вратата се затръшна, сякаш блъсната от силен вятър.
- Давид… Не… не форсирай, съкровище…
Беше изречено със слаб, дори плах глас. Защото за първи път Шарли можеше наистина да я усети: енергията. Едно течение, което се смесваше с електрически трептения, студени и топли вълни, които обгръщаха сина ѝ.
- Давид! – повтори тя с по-твърд глас.
Детето не я чу. Не мигна, вперил мастиления си поглед във Вдовицата. Сякаш не я виждаше. Или виждаше единствено нея.
Клио му отвърна с изненадано изражение… След това свирепо.
Тя не подозира нищо, помисли си Шарли. Тя не знае…
… Целият разрушителен потенциал на Давид!
Думите бяха дошли естествено в ума ѝ.
- Давид… Успокой се. Не форсирай! Давид! Чуй ме! Не ФОРСИРАЙ!
… Да форсира…
Пистолетът изхвръкна с такава сила от ръцете на Клео, че тя хлъцна сподавено. Той не прелетя няколко метра, както по време на посещението на Колбер. Буквално изчезна извън полезрението. Приземи се някъде в кухнята сред трясък на съдове и гърмежи, последвани веднага от дълго подсвирване. В дневната някакво пращене предвеща огън, който се разгоря внезапно в камината.
Клео облещи очи. Погледна ръката си, после се обърна към огнището, където вече се издигаха пламъци.
Шарли се възползва от изумлението ѝ и се хвърли върху нея. С опитност, придобита от улицата, Вдовицата извади дръжката на един бръснач, чието острие разгъна мигновено.
Давид насочи поглед към майка си.
Шарли беше вече във въздуха, почти върху ръката на Клео…
… Да форсира!…
… когато тя усети как една неочаквана, магнетична сила я задърпа назад. Резкият удар на бръснача замря във въздуха. Прозорци се взривиха някъде под въздействието на енергията. В стаята се разлетяха книги.
Шарли се приземи на земята, недалеч от вратата. Отърси се с болезнено тяло. Ужасена. Електричеството, което обхождаше стаята, беше станало още по-силно, смесвайки се с ледения вятър отвън – стори ѝ се, че студът беше всмукан от къщата.
Той ще умре! Загуби контрол и това ще го убие!
