Визитка Каталог Поредици Търсене Нови заглавия Автори

НИКОЛА СТАТКОВ – НА 90 ГОДИНИ!

23.12.2021

В навечерието на новата 2022 година, юбилейна за талантливия български писател, ще можем да се насладим на незабравимите герои от разказите на Никола Статков.

Луксозно оформени два тома 

РАЗКАЗИ том1

Лъжата че си живял

От Бога до Дявола

 

юбилейно издание

и РАЗКАЗИ том 2

Всеки ден не е петък

Сладки и горчиви разкази

Безбожник съм, не вярвам ни в Бога, ни в Дявола, но се прекланям пред християнската вяра на народа ни, която му е помогнала да оцелее след близо седем века робство – византийско и турско

Писател прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник „Вечерни новини“ и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция „Кино“. Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член e на Съюза на българските писатели. Първият почетен гражданин на град Вършец. Носител на националната наградата за белетристика  „Георги Караславов“ за 2014 г.

Никола Статков е талантлив български писател, като перото му е достоен продължител на северозападната линия в българското писане, чието начало дава Йордан Радичков. Но той не се побира в рамките на „регионален“ писател. Неговите герои са обобщаващи, с национално значение: Мито Благата дума, Пурко, Мика Бялата гълъбица, Реджо Синялника, Милан Голия, Петър Клюсата – всички те са толкова живи и пълнокръвни, че попаднеш ли в което и да е българско село, очакваш да срещнеш някого от тях. Пише на чист и красив български език, а всеки детайл е съвършено изпипан – авторът несъмнено познава в пълнота и човешката натура, и селския бит и нрав, и неопитомената природа. В тях той плува в свои води.

 

Когато човек е дете, не мисли, че има старост, че има смърт. И това е прекрасно, защото живее пълноценно, без страх от бъдещето. Аз отдавна съм бил дете, вече съм в заника на дните си, нямам никакви илюзии, знам – дотук беше всичко. Живях достойно. Лошо никому не съм направил, добрини съм сторвал на много хора. Рядко съм получавал благодарност, знам, че тази стока винаги е била дефицитна; в повечето случаи всичко свършва така: изтъках си платното, ритнах ти кросното. Винаги съм бил признателен за стореното ми добро, ничие кросно не съм ритал. Трудих се много с двата ми любими инструмента: мотиката и перото. Плодове от мотиката ми има още налице: овошки и лози, които съм насадил през годините. Плодове от перото също имам: дванайсет книги с разкази и романи. И още: името ми стои под единайсет сценария за игрални филми и новели. Башка статии, есета, репортажи и очерци. Имам прекрасно семейство: жена, дъщеря и син, четирима внуци и един правнук… Живи са още неколцина от най-близките ми роднини, както и още толкова верни приятели. Мога да кажа: Дай боже всекиму!…“