Визитка Каталог Поредици Търсене Нови заглавия Автори
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ КРИСТОФЕР КАРЛСОН - ШВЕДСКИ ПИСАТЕЛ от новата генерация автори на скандинавски трилъри
11.11.2016
КЛУБЪТ НА ГЪСОЦИТЕ - Васил Стефанов Слона
04.08.2016

 

Каним ви на среща с автора ВАСИЛ СТЕФАНОВ СЛОНА

и представяне на дебютния сборник с разкази

КЛУБЪТ НА ГЪСОЦИТЕ

по време на "Алея на книгата"

на 4 август 2016г от 19,30ч  в гр.Варна

Арт Галерия "МАРКОНИ"

ул.Охрид 22

Забавлението и удоволствието са гарантирани

 

 

 

Марк Хадън: Почитател съм на Вирджиния Улф.
21.08.2015

Марк Хадън е много добре познат на българските читатели. Световният му бестселър „Странна случка с куче през нощта” предизвика бурния интерес и на българските любители на хубавата книга. Последваха романът „Петното” и БУМ Приключения на макс на планетата Пльок – фентъзи за деца. Марк Хадън е спечелил седемнайсет литературни награди включително Whitbread.

Най-новият роман на английския писател е „Червената къща”, който предстои да излезе и на български език. В него Хадън за пореден път майсторски пресъздава семейните отношения.

Ваканция. Червена къща на границата между Англия и Уелс. Две семейства на брат и сестра – четирима възрастни и четири деца. И интригата се заплита. Постепенно Червената къща се изпълва с изгубени мечти и нови надежди, строго пазени тайни и съкровени желания. Сред спокойствието и красотата на заобикалящата природа стари нерешени проблеми излизат на дневен ред. Предишни и настоящи любовници, приятели, врагове, потърпевши – всичко изплува на повърхността. Емоции, трагични и комични ситуации запълват всяко кътче от ваканционния дом за една седмица. Животът просто се случва по обичайния си разнебитен начин, но и щедро предлага нови утрини.

 

Според The Times Марк Хадън е ужасяващо талантлив и „Червената къща” е изключително увлекателна и с шокиращо добри наблюдения.

В свое интервю писателят споделя, че не се интересува от големи събития, а по-скоро от езика и психологията, от това как хората мислят, работят, живеят. Ето защо предпочита да пише за малки събития, които разкриват кои сме ние в нашето ежедневие. Затова смята, че семейството е мястото, където ние се разкриваме. Насаме сме обикновени личности, но ако ни поставят в нашето семейство с три поколения наоколо, изведнъж осъзнаваме колко различни личности сме.

Такива мисли са вълнували Марк Хадън, докато е писал „Червената къща”.

АНУРАДХА РОЙ - индийската омайница
27.05.2015

Анурадха Рой е журналист, издател и писател. Получила е образованието си в Presidency College, Калкута и New Hall, Кеймбридж. Нейни журналистически материали и литературна критика са публикувани в "Аутлук", "Индия Тудей", "Аутлук Тревълър", "Нешънъл Джеографик Тревълър","Библио", "Телеграф", Индиън Експрес" и "Хинду". Работи като редактор и дизайнер в "Пърмънент Блек" – най-реномираното независимо издателство за документалистика и академична литература в Индия, което ръководи заедно със съпруга си, Рукун Адвани. Живее в Индия.

Първият й роман "Атлас на невъзможния копнеж" е преведен на 15 езика по цял свят. "Уърлд литръчър тудей" го обявява за една от 60-те най-значими книги в модерна Индия. Попада и в краткия списък за наградата "Кросуърд", която авторката печели със следващия си роман, номиниран за още няколко награди, включително и "Мен Ейша". През 2004 г. писателката печели и наградата "Пикадор Аутлук" за нехудожествена литература.

След изключително успешния й първи роман „Атлас на невъзможния копнеж” през 2011 г. излиза „The Folded Earth”, а през 2015 г. – „Sleeping on Jupiter”. Нейни произведения са публикувани в различни антологии.

СВЕТЛАНА ДИЧЕВА гостува на щанд № 323 на УНИСКОРП на Пролетния базар на книгата в НДК
18.05.2015

В събота 23 май 2015 г. от 16 до 17 часа

журналистката, радиоводещата от БНР и писателката

СВЕТЛАНА ДИЧЕВА

гостува на щанда на издателство УНИСКОРП - № 323 на 3 етаж.

Писателката ще разговаря с читатели за книгите си

РОЯЛ В МАЗЕТО и ПАРТИ ЗА РАЗГЛЕЗЕНИ САМОТНИЦИ

и ще раздава автографи.

Заповядайте на приятна среща със съвременен български писател.

 

 

МАРИО РИЙДИНГ и трилогията за предсказанията на Нострадамус
18.02.2015

ОЧАКВАЙТЕ

през МАРТ

 

ТРЕТИЯТ АНТИХРИСТ е кулминацията на трилогията исторически трилъри от Марио Рийдинг за предсказанията на Нострадамус.

  

Късметлията ще го зоват

 В „Предсказанията на Нострадамус” американският писател Адам Сабир рискува живота си, за да открие изчезнали четиристишия на Нострадамус. Преди 5 века великият гадател предсказва трима Антихристи. Първите двама вече са печално известни на човечеството. Кой е третият? Дошло ли е неговото време? В планините на Молдова жесток тиранин е приветстван като новия месия. В цигански катун в Румъния нероденото дете на една жена може да промени хода на историята. В Мексико братя и сестри, събирани от кол и въже, са възпитавани в кървави отмъщения. Адам Сабир, пазителят на изгубените пророчества на Нострадамус, има представа какво ще се случи, когато тези съдби се сблъскат. Той знае кой е третият Антихрист.

 

 Марио Рийдинг е известен английски изследовател на предсказанията на Нострадамус. Публикувал е няколко книги, плод на неговите научни и творчески търсения.Историческият трилър „Предсказанията на Нострадамус” има естественото си продължение в романите „Ръкописът на маите” и „Третият Антихрист”. Трилогията е международен бестселър и е преведена в 38 страни.

Рийдинг е роден в Дорсет. Завършва сравнителна литература в университета на Източна Англия, специализира френска и немска литература. Упражнява много странни професии, увлича се по познанието извън нашите разбирания и сериозните му проучвания в тази насока, както и литературната му дарба са отразени в неговите произведения, удостоени с литературни награди. Watkins Mind Body Spirit Magazine го включва в 100-те най-влиятелни духовни живи личности.

 

КОЛИН ФАЛКОНЪР за историята и историческите романи
20.05.1970

„За съжаление, човешката раса никога не се учи от миналото си”

Интервю на Елена Бойчинова специално за читателите на Lira.bg

 

Как започнахте да пишете книги?
-    Това е нещо, което винаги съм искал да правя. Още след като завърших училище. Започнах да работя в рекламата, след това и като журналист на свободна практика. След това публикувах първата си книга. Докато я пишех изглеждаше много лесно, но всъщност цялата работа се оказа много трудна. Нужна е много упорита работа, постоянство и отдаденост. Наистина, за да пишеш, трябва да изпитваш истинска страст към разказването на истории. По друг начин няма как да успееш.

Сменили сте доста професии, това как ви помогна при писането?
-    Нито един опит в живота не е безполезен, особено за писателя. Но това, което най-много ми помогна в тази насока е опитът ми, когато работех в линейка. Това промени цялата ми философия за живота. Там се срещнах и с живота, и със смъртта, случаи, които ме разтърсиха.

А как започнахте да пишете исторически романи?
-    Никога не съм имал намерение да пиша исторически романи. Първият ми бестселър беше трилър. Но тогава написах „Харем“, който стана международен хит. След това издателите ми поискаха още исторически книги.

Как стигнахте до идеята за „Харем“, която е голям хит и в България?
-    Книгата е базирана на истинската история на Сюлейман и наместничката Роксолана. Той се влюбил в нея и зарязал целия си харем от 300 съпруги. Той е и единственият султан, който направил своя наместничка кралица. Става дума за необикновена любовна история с невероятен обрат.

Разкажете повече за „Пътя на коприната“.
-    Аз много обичам да пътува и винаги съм бил привличан от Пътя на коприната. Исках да го измина и да пиша за него. Но се нуждаех от истинска история, затова с години четох всякакви книги, преди да открия сюжета, който да превърна във великолепен роман. Става дума за папата и неговия опит през XIII век да изпрати посланик в Катай, за да се съюзи с монголите срещу сарацините. Да заведеш заедно християнски монах и тамплиерски рицар в центъра на Хубилай Хан – това е все едно да пратиш някого на Марс в днешно време. Знаех си, че ще се получи фантастична история.

Сравняват ви с Кен Фолет, приемате ли подобни оценки?
-    Кен пише големи исторически книги, с много действие и романтика, много добре структурирани и със страхотни сюжети. Това е и моята цел.

А кои са вашите любими писатели и книги?
-    Много харесвам Фолет и неговите „Устоите на земята“ и Уилбър Смит.

От кого сте се учил?
-    Естествено учил съм се от четене на книги на други писатели, понякога дори съм взаимствал от тях, за да постигна това, което ми е харесало. Имам един екземпляр на книга – една от първите на Уилбър Смит, която толкова много съм чел, че се е разпаднала вече. Има бележки на всяко празно място в полетата й. Писането е занаят и никога не може да научиш всички техники. Начинът, по който читателите възприемат книгите, също е различен. Не мисля, че някога можеш да спреш да се учиш.

Предполагам, четете много исторически книги…
-    Не. Историята ме отегчава. Но заради моите романи ми се наложи да прочета много такива книги. Историята е пълна с великолепни сюжети, това ме интересува най-много. Именно тези сюжети са дълбоко скрити и трябва упорито да ги търсиш.

А как откривате историите си?
-    Например за историята в „Харем“ разбрах съвсем случайно. Прочетох няколко изречения в една книга за Роксолана. Но всъщност никой не знае какво е станало в действителност. Тези събития не са били документирани. Така че работата е малко детективска. Знаеш какво е станало като цяло, но какво е било в дълбочина? Същото беше и с „Пътят на коприната“ – историците спекулират, че един от папите се е опитал да осъществи контакт с татарите. Така че, аз взех това и опитах да направя следващата крачка. Какво щеше да стане, ако това наистина се е случило?

Пътувате много, сигурно срещате много такива сюжети, които искате да напишете. Бихте ли написали някоя история със сюжет от българската история?
-    Наистина има много интересни исторически личности. Но има много голяма разлика между историята и историческите романи. Затова винаги търся нови сюжети. Ако имам късмета и бъда поканен във вашата страна (никога не съм бил в България и ще бъда много щастлив да го направя) със сигурност ще поразровя за интересни сюжети, които да предизвикат онова чувство „Аха-а-а-а“, и които да се превърнат в роман.

Всъщност има ли някое място, което искате да посетите именно с цел да напишете роман?
-    Не. Пътят на коприната е единственото такова място. Но по принцип аз много обичам да пътувам и да откривам нови места. Когато пътувам, не ме интересува толкова историята, колкото хората…

Изминал сте близо 900-те километра на Камино де Сантяго де Компостела, това промени ли ви по някакъв начин?
-    Не ме промени, но е преживяване, което няма да забравя. Бях много развълнуван. Написах нехудожествена книга за това с моята колега Ели Бест – “The year we seized the day” и всеки, който я е прочел ще разбере каква огромна емоция беше това за нас.

Имате ли любима държава, където и читателите да ви приемат най-добре?
-    Преди две години бях гост на Панаира на книгата в Белград и бях зашеметен от броя читатели, които се събраха да ме видят и слушат. Не можах да повярвам колко ентусиазирано ме посрещнаха. Стоях на една трибунка, говорих с тях, подписвах книги… беше незабравимо изживяване. Дотогава не бях виждал подобно нещо. Моите книги се продават наистина добре в Източна Европа, така че срещите с читатели на Изток от Адриатика винаги са били прекрасни изживявания.

Познаването на историята може ли да промени по някакъв начин настоящето ни?
-    Да, мисля, че може. Но за съжаление никога не става, защото човешката раса никога не се учи от миналото си?

Кое е по-лесно да се създаде – романтичният или политическият и военният сюжет?
-    Всъщност и в двата случая става дума за конфликт. Така че добрият писател трябва да може да описва и двата аспекта, независимо за какво се отнасят.

Какво е мнението ви за e-книгите?
-    Обичам е-книги. Като писател ми харесва, защото по този начин цялото ми творчество е достъпно. Но ги харесвам и като читател – те са отличен начин да намериш огромно количество книги накуп. Но мисля, че никога няма да заменят печатните книги, както много хора си мислят. Те просто са друг начин на пренасяне и разказване на истории.

А как влияе все по-голямото разпространение на интернет върху четенето?
-    Доказано е, хората вече четат по различен начин книги. Те са свикнали да преминават през текста и не четат в дълбочина. Мисля, че това наистина ще окаже влияние върху начина, по който ще се пишат книги.

Поддържате много добър личен блог. Какво ви питат най-често читателите ви?
-    Има въпроси от всякъде, дори от Иран, Индия… Обикновено дали ще напиша продължение на някоя книга, или пък къде да намерят книгата ми. Дори ме питат как се казва кучето ми. Харесва ми да поддържам контакт с читателите си.

Успяхте ли да възбудите интерес към книгите и историята у вашите деца?
-    Е, със сигурност не успяха да се запалят по историята. Мисля че нито една от дъщерите ми не е прочела моите книги. Но най-малката от тях има вече диплома по литература и творческо писане, така че най-вероятно тя е била повлияна донякъде. Но тя се интересува от съвсем различна литература, не от тази, която аз пиша.

Според вас как може да се възбуди интересът на младите към четенето?
-    Безспорно, започнете да им четете, когато са малки. Това е начинът.

В детството си сте играли футбол, дори сте заминали за Австралия, за да играете. На какъв пост бяхте и кой отбор поддържахте?
-    Ха-ха, да, играх, но така и не станах достатъчно добър, за да премина от полупрофесионалното ниво. И сега обаче съм безнадеждно отдаден на футбола (и австралийския). Бях вратар, така че тогава героите ми бяха Петер Шмайхел и Джиджи Буфон.

 

В последните години като че ли се оттеглихте от писането. Трудно ли беше и защо го направихте?
-    Всъщност нямах намерение да спирам да пиша. В “The year we seized the day” писах за някои лични трагедии. Тези преживявания просто не ми оставиха сили да продължа. Просто не можех да го направя. Бях като зашеметен четири години и това бе най-ужасният период в живота ми. Имаше моменти, в които си мислех, че никога повече няма да мога да напиша и един ред. Беше все едно, че бях загубил част от себе си. За щастие преодолях този период.